Белгия

Белгия
Белгия (на нидерландски België, на френски Belgique, на немски Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад — със Северно море. Белгия има население от повече от 10 милиона души и територия от едва 30 510 км²., което я прави от Страни по гъстота на населението 17-тата най-гъсто населена страна в света.
Територията на Белгия включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната.
Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останлите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали.
Централната равнина е постепенно повишаващ се към планините район с множество плодородни долини, напояван от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи.
Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. Там е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.
Двете главни реки в Белгия са Схелде (на френски Еско) и Мьоза (на нидерландски Маас). На тези две реки са разположени много от главните градове в Белгия — Турне, Гент (на френски Ганд), Антверпен (на френски Анверс), Лиеж и Намюр (на нидерландски Намен).
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен. Средни летни температури: 25°C, средни зимни температури: 7,2°C. Годишни екстремуми (рядко достигани): -12,2°C и +32,2°C.
Държавно устройство
Белгия е федерална държава и конституционна монархия. Крал на белгийците от 1993 е Албер II.
В хода на федерализацията държавните институции са силно усложнени. Освен федералното правителство е въведено разделение по език на общности (Френска общност, Фламандска общност и Германска общност) и отделно разделение по региони (Валонски регион, Фламандски регион и Брюксел-Столичен регион. Фламандската общност и Фламандския регион са свързани и имат общо правителство.
Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство. След изборите от 2003 правителството е коалиция на четири партии, оглавявана от Ги Верхофстад.
Административно деление - Белгия е разделена на три региона: Брюксел (предимно нидерландско- и френско-говорящи, с население от 960 000 души), Фландрия (предимно нидерландско-говорящи, с население от 6 000 000 души) и Валония (предимно френско-говорящи, с население от 3 300 000 души). Последните два региона са разделени на по 5 провинции е съставена от петте северни нидерландско-говорящи провинции на Фландрия, петте южни френско-говорящи провинции на Валония и Столичния регион на Брюксел.
Всяка провинция, както и Брюксел-Столичен регион, се подразделя на по-малки общини.
Основните градове и тяхното население са: Брюксел (959 318 ж.), Антверпен (445 570 ж.), Гент (224 685 ж.), Шарлероа (200 233 ж.), и Лиеж (184 550 ж.).
Стопанство - Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на IХ в, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи.
Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското й положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.
Бедна на естествени ресурси, Белгия е принудена да внася значителни количества суровини и да изнася големи обеми готови стоки, което прави икономиката необичайно зависима от световните пазари. Основните вносни продукти са: храни, машини и оборудване, необработени диаманти, нефт и нефтопродукти, химически продукти. Главните износни продукти са: автомобили, храни, стомана, диаманти, текстил, пластмаси. Най-важните търговски партньори на Белгия са: Германия, Нидерландия, Франция, Обединеното кралство, Италия, САЩ и Испания.
Население Гъстотата на населението е най-високата в Европа, след Нидерландия и някои малки страни като Монако. Районите с най-голяма гъстота са около агломерацията Брюксел-Антверпен-Гент-Лувен, както и около други важни градски центрове като Лиеж, Шарлероа, Кортрейк, Брюге, Хаселт и Намюр. Ардените имат най-ниска гъстота на населението.
Белгия има три официални езика, нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорящо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението, но тези данни са приблизителни, тъй като последното езиково преброяване и от преди 1960.
Столицата Брюксел е предимно френски-говоряща, но официално е двуезична (френски и нидерландски). Като седалище на централната администрация градът постепенно е еволюирал от нидерландски-говорящо място при независимостта на Белгия през 1830 до днешния си френски характер.
В Белгия католицизмът е преобладаваща религия, обхващайки между 75% и 80% от населението. Други религии, практикувани в Белгия са ислямът, протестантството и юдаизмът.Религията е едно от различията между католическия Юг и протестантския Север на Обединеното кралство Нидерландия, което в крайна сметка се разпада през 1830 и южната част образува Белгия. След 1830 католицизмът продължава да играе важна роля в белгийската политика. Пример за това са така наречените „училищни войни“ („guerres scolaires“ на френски) между либерали и католици в периодите от 1879 до 1884 и от 1954 до 1958г.
Култура - Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад. Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Айк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. Рьоне Магрит е вероятно най-известният белгийски художник. Той и Пол Делво са двамата най-важни художници на сюрреализма. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.
В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. В архитектурата името на Виктор Хорта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.
Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света — Ким Клейстърс и Жюстин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти Обиколката на Франция, пет пъти Обиколката на Италия, веднъж Обиколката на Испания, два пъти Обиколката на Белгия и веднъж Обиколката на Швейцария, е белгиец.
Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световно известни. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.
Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюге през май.
Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия и Нидерландия.