Люксмебург

 Люксембург е вътрешноконтинентална страна в северозападна Европа и се нарежда сред най-малките държави в света. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг. Люксембург е една от най- малките нации в Западна Европа, дълъг е 82 км. и 57 км. широк, общата територия е 2600кв.км.
На север релефът на Люксембург е хълмист, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там е разположена част от Ардените с най-висок връх Бургплац (559 м.). На юг е разположена плодородната местност Гутланд, където са съсредоточени индустрията и населението на страната и има добре развито селско стопанство.
Великото херцогство Люксембург, отдавна е транзитна територия. В продължени на векове ,там властва ту една, ту друга европейска велика сила, а не малко десетилетия туристите гледат на нея единствено като удобна точка за прехвърляне към други дестинации. Макар и да е вярно че тази малка страна е по- скоро данъчно убежище за финансовите институции, откълкото евтино туристическо кътче, бързайки да си заминат , много хора пропускат някой чудесни забележителности. Красивите пейзажи предлагат феодални замъци, дълбоки речни долини и старинни винопроизводителни градове, а столицата, град Люксембур, често се описва като най- живописният.
Население и хора: Независимо,` че историята на Люксембург е история на чуждо владичество, неговите 420 хил. души са успели да съхранят своя специфичен облик. Гравираният върху редица каменни стени надпис представя най-характерното от душевността на хората: Mir wеlle bleiwe wat mir sin ¬ Ние искаме да останем това, което сме.
Люксембург е многоезична страна. Днес в страната има три официални езика: френски, немски, и лецебургеш.В ежедневието се говори на лицибургеш език, по произход немски диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За бизнес цели се използва основно френски.
Добрият жизнен стандарт (на първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привлича много чужденци да живеят в Люксембург, които наброяват над 35% от населението.
Най-многобройни са: португалци, французи , италианци, белгийци , немци .
Официалната религия е католицизмът Над 95% от населението са римокатолици.
Политика -Люксембург е наследствена конституционна монархия, начело на която стои великият херцог Жан, който се качва на престола след абдикацията на майка си през 1964 г. Според конституцията от 1868 г., изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.
Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.
Административно деление -Страната е разделена на 3 области (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.
Главни реки са Мозел, която тече по част от границата с Германия, както и Оур и Алзет.Най-големият град и столица на страната е Люксембург с близо 80 хил. жители. Други големи градове са Еш-сюр-Алзет (или само Еш) и Ехтернах.
Стопанство - Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитета на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие залежите биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.
Селското стопанство се базира на малки семейни ферми. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.
Люксембург има близки икономически връзки с Холандия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на единния европейски пазар.
История на Люксембург
Историята на Люксембург съвсем не е толкова приказна , колкото може да се предположи от името на страната. През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург Преди повече от 1000 г., през 963 г. . граф Зигфрид, потомък на Крал Велики, построява своя Lucilinburhuc – в превод малък замък. Легендата е, че оттам тръгва и името Люксембург. По този начин полага основите на съвременната столица и началото на династия, която пуска корени из цяла Европа.
Към края на Средновековието укрепения град със статегическо укрепление е прицелна точка на редица държави – бургунци, испанци, австрийци и просаци водят кървави битки зада го завладеят. Обсажданият, опустошаван и престрояван повече от 20пъти в течение на 400 г. град се превръща в най-здравата крепост в Европа след Гибралтар, от тук и прозвището му “ Гибралтар на севера”. При управлението на Наполеон, Люксембург е вписан в официалните ведомости като френски, лесничейски участък, а през 1814г. заедно с Белгия, той се присъединява към новосвормираното Обединено кралство Ниделрандия. 16 години по- късно, когато Белгия се отцепва от Нидерландия, Люксемберг е разделен между двете страни на равни части. Тази подялба разпалва желанието на великото херцогство за независимост и през 1839 г.
Нидерландската част се обособява в това, което днес е Люксембург. След обявения от страната неутралитет, повечето от укрепленията вече не се използват. Люксембург навлиза в 20 в. суровинната си обезпеченост на богатите си находища от желязна руда. Когато в средата на 70 г. е отбелязан спад в промишлеността, Великото херцогство оцелява, като приема изгодно банково и данъчно законодателство и по този начин се превръща в средище на международните финанси.