Румъния

Румъ̀ния е държава в Югоизточна Европа. Разположена в средата на Балканския полуостров. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад- с Унгария и Сърбия, а на юг - с България. Площта ѝ е 238 396 km². На изток има излаз на Черно море. Бреговата линия е 225 км. Към територията на страната спада дунавската делта. Тя е обявена за резерват, в който има голямо разнообразие от риби и птици. Границата с Република Молдова минава по река Прут. Знамето на Румъния се състои от три цвята, разположени отвесно – синьо, жълто и червено. Паричната единица е леу (лея), което значи лъв. Поделя се на 100 бани.

Релеф: Южната част на страната обхваща Влашката низина. От река Олт тя се разделя на Мунтения и Олтения. Заради равнинния си характер и голямо плодородие, тя се оприличава с италианската област Ломбардия. В тази румънска житница има огромни площи, засявани главно с царевица и пшеница. Житница на Румъния е областта Северна Добруджа. Между реките Прут и Серет се простира хълмистата област Молдова. В североизточната част на Румъния е областта Буковина, която, както показва името и, е покрита с букови гори. Равнинна е и областта Банат. В средната част на Румъния се издига високата дъгообразна верига на Карпатите (Източни и Южни). Предкарпатите са богати на нефт, природен газ, сол и други. Най-висок връх е Молдовяну (2544м). Северозападна Румъния е заета от обширното Трансилванско плато.

Климатът е умерено континентален- студена зима, с чести валежи и заледявания; дъждовно лято, особено в началото с чести бури. Иначе обичайната средна дневна температура в Букурещ през януари е около 1°C. През лятото времето е доста горещо, особено в сравнение със страните от Западна Европа. Температурите достигат средно до около 30°C, но често надхвърлят и 40°C особено във вътрешността на страната. По крайбрежието на Черно море условията са доста по-приятни. Зимите не са толкова студени, а летата предлагат доста по-ниски температури и обикновено са доста свежи и приятни. През пролетта и есента времето е силно променливо, а през различните години тези преходни сезони доста се различават. Основна река- Дунав с притоците Жиу, Олт, Сирет, Прут, Муреш.

Природни богатства: нефт, въглища, природен газ, сол, обработваеми площи, водоизточници. Обработваеми земи заемат 41% от територията на страната. Карпатите са покрити с вековни гори. Горите заемат 29%.

Населението на Румъния възлиза на 22 500 000. Румънците са потомци на старото местно население даки, които са били покорени и романизирани. Затова се числят към романската (латинска) група народи, към която спадат французи, италианци, португалци, испанци и латиноамериканци. За разлика от тях, които са католици, румънците са източноправославни християни. Допреди век и половина румънците са си служили с кирилица, а в храмовете се е проповядвало от черковнославянски книги.
От малцинствата най-голям е броят на унгарците– близо 2 млн. Около 300 хил. са германци– сакси (саши), потомци на дошлите през Средновековието като рудари в Карпатите.

Румъния е република. Парламентът се нарича Национално събрание. Тя е промишлено-аграрна страна, бивш член на СИВ, а сега член в Европейския съюз и НАТО. Брутният национален продукт е 31,8 млрд. долара, по 1410 долара на глава от населението. В селското стопанство са заети 21%, в индустрията – 40% и в обслужването – 39% от трудоспособното население.
В края на XIX век Румъния, заедно със САЩ и Русия, е съставлявала челната тройка по добив на петрол. През 1974г. добивът на “течното злато” достига 15 млн. т., а през 1998г. е 6,3 млн. т. Страната внася суров петрол от арабските страни, рафинира го и изнася бензин, като по този начин използва капацитета на своите големи рафинерии. Тя е и между водещите страни производителки на съоръжения за търсене на и добиване на петрол. Производството на земен газ от 28,3 млрд. куб. м. през 1990 г. е намаляло на 14,6 млрд. куб. м. през 1998 г. Производството на електроенергия е 52,4 млрд. кВтч, на чугун – 4,5 млн. т, на стомана – 6,4 млн. т (1990 г. е било 9,7 млн.т.), на автомобили – 150 хил., на кораби – 86 хил. бруто регистър тона, на цимент – 7,2 млн. т. Флотът на страната е намалял от 4 на 2 млн. бруто регистър тона.
Добивът на пшеница е 5,1 млн. т., на царевица 8,6 млн. т., на вино е 6,7 млн. хектолитра. Броят на говедата е 3,4 млн., на овцете – 9,1 млн. и на свинете – 7,2 млн.
Много добри условия има за морския, планинския, балнеоложкия и ловния туризъм. Дължината на ЖП линиите е 11 хил. км., като значителна част са електрифицирани. Дължината на шосетата е над 80 000 км. Над Дунава са построени четири моста и на много места функционират фериботи. Най-големи пристанища са Констанца, Галац, Браила и Гюргево. Територията на Румъния е разделена на множество исторически региони/области, но няма планове те да бъдат трансформирани в автономни общности. Към момента територията на Румъния е разделена на 41 окръга, плюс Букурещ-град като самостоятелна административно-териториална единица

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години.
Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки пет години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Столицата Букурещ наброява 3 млн. жители.