Словения

СЛОВЕНИЯ
Република Словения е разположена на площ от 20,300 кв.км. Има население около 2млн. души. Основен език е словенския. Столица на страната-Любляна (270 хил. жители). Национален празник е 25 юни 1991 г. Държавна единица – еврото. Член е на ООН от 1992г. В съвета на Европа влиза през 1993г, а в Евросъюза през 2004г.
Тази държава е само от няколко години, като възниква вследствие на разпадането на Социалистическа Федеративна Република Югославия. Разположена е в южната част на Централна Европа. Граничи с Италия, Австрия, Унгария и Хърватска. На запад има излаз към триестският залив на Адриатическо море. Историческата съдба и географските особености са довели до оформянето на тази неголяма площ на четири географски области – алпийска, среднословенска, средиземноморска и планинска. Географското положение на Словения определя релефното й разнообразие и климатичните различия. На територията на страната се намират дяловете на Източните Алпи, на Динарските планини и на Панонийската низина. Висикопланинският дял на Карованке в Юлийските Алпи с природния резерват Триглав са най- посещаваните области на Словения заради покритите почти винаги със сняг райони за ски спорт. За сметка на това, изключително слабонаселено е платото Крас, намиращо се южно от Любляна. Благодарение на разтворимостта на варовика тук са се образували около 15000 карстови пещери, от които 17 са отворени за посещения. Широка популярност има панонийската низина, благодарение на своите лечебни извори. От друга страна плажовете на Адриатическото крайбрежие напомнят за други варианти за отдих.
Като познавач на страната, италианският журналист Паоло Румиц описва словенците по следния начин: “ Става дума за един невероятен народ – казва той. Те са твърдоглави като германците, загадъчни като финландците, горди като унгарците и префекционисти като швейцарците.”
Страната се счита за етнически хомогенна, защото над - 87 % са словенци. Религията тук също е единна – около 90% са католици. Броят на жителите в страната реално са под 2 млн. души, причина за това е малобройността на страната, слабата раждаемост, а също и факта, че Словения отказва да приеме в своя състав емигрантите, които живеят в страната. За съжаление социалната мрежа за в бъдеще, ще беде изправена пред още по- големи проблеми.
В миналото, зидовете на римския военен лагер Емона са съществували още преди новата ера. Върху тях е изградена Любляна, днешната столица на Словения. От областта по поречието на р. Днепър идват славянските народи, които около 600г. се установяват в югоизточните долини на Алпите и по територийте пред планините. Най-големият селищен център на словенците е Крайна, присъединен към кралството на Каролингите като крайгранична област.
От 1282 до 1918г., Словения е подчинена на Хабсбургската монархия. По това време Любляна или Лайбах, както е била позната в немско езичния свят, се развива като важно културно, политическо и икономическо средище.

Когато през 1918г., е провъзгласено Кралството на сърби, хървати и словенци, последните се оказват под доминацията на сърбите.
От 1941 до 1945г., Словения е разделена. Горна Крайна става владение на Германския райх, Долна Крайна на Италия, а Мурската област на Унгария. От 1941г. до 1990г. като федеративна република на Югославия, Словения е най- малката, но с най-голям икономически потенциал република.
След провеждането на референдум, в който 88% от словенците се обявяват за независимост, държавата е провъзласена за суверенна. През 1991г. Словенската народна милиция печели срещу Югославската в така наречената “Десетдневна война”. Според конституцията от 1991г. народът се представлява от двукамерен парламент.
Страната е малка по територия и няма икономически значими находища на полезни изкопаеми, също така и повече от половината и площ е заета от гори, но трудолюбието, изобретателският дух и високото ниво в образованието на словенците, са определящи за високия жизнен стандарт в страната. Голяма роля за икономическият подем има и присъединяването на Словения в ЕС през 2004г.
Важни отрасли на промишлеността са машиностпроенето, метало – и елекроиндустията, както и дървообработването. Чрез пристанището “Копер”, наричано още “баварският Хонконг”, BMW изнася част от колите си. Японски и корейски изделия се внасят в Централна Европа пак през това пристанище. Клиентите от Централна и Източна Европа използват също доковете му. След промените през 1991г., тук са инвестирани много средства с цел подобряване на пътната мрежа. Тунелът през планината Карованке директно свързва Словения с Централна Европа.
Туризмът принадлежи към най-доходоносните отрасли на страната. Туристите са привлечени от добрите условия за зимни спортове в Словенските Алпи. Уникални са и езерата от ледниковия период – Блед и Бохин, обкръжени от исторически паметници и курорти. Една от забележителностите на Словения, известна далеч извън пределите й, е карстовата пещера Постойна, разположена в юго-западната част на страната. Тя се простира на 16 км. и се състои от зали и галерии, покрити със сталактити и сталагмити. През пещерата протича р. Пивка, а разходките в нея се осъществяват с електрически влакчета. Отделно на дългата само 47км. крайбрежна ивица, в селата и градовете, напомнящи с архитектурата си венецианското минало, се предлагат всякакви удобства за приятна почивка. Там се намира и известният конезавод ”Липици”, където от ХV в. се отглежда породата “Липициани” /известни като едни от най- породистите коне/. Това са същине бели коне, които в Испанското училище по езда показват примери за класика и стил в изкуството на ездата.