Швейцария

Швейцария (официално наименование Конфедерация Швейцария) е малка вътрешноконтинентална конфедерация от 26 кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) - CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 км², от които 39 996 км² суша и 1 753 км² водна площ. Страната граничи с 5 държави: Австрия и Лихтенщайн на изток, Франция на запад, Италия на юг и Германия на север. Част от тази с Франция минава през Женевското езеро, а с Австрия и Германия — през Боденското езеро.
Швейцария от много отдавна държи на своя неутралитет, като не е участвала в международни конфликти от 1815 г. На територията ѝ са разположени седалищата на редица международни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА. Столицата на страната е Берн, а други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева и Базел.
Със сравнително малко население от 7,8 милиона души, Швейцария има една от най-силните икономики в Европа и номинален брутен вътрешен продукт на човек от $ 67 384, както и един от най-големите положителни външнотърговски баланси. Цюрих и Женева се нареждат съответно на второ и трето място от всички градове в света по качество на живот.
Швейцария е федерация на относително автономни кантони, някои от които имат история на конфедерации повече от 700 години, слагащи ги вероятно сред най-старите оцелели републики в света.
Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на три кантона - Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта. Хартата обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска Империя. В битката при Моргартен на 15 ноември 1315 г. швейцарската армия победила хабсбургската и така осигурила полуавтономия на швейцарската Конфедерация. Автентичността на Федералната Харта е оспорвана от много историци. За пръв път за митичното събитие се споменава през 1470 г. в Бялата книга от Зарнен (без обаче то да бъде датирано). През 16-и век историкът Егидиус Чуди за пръв път датира събитието, което според него се е случило на 8 ноември 1307 г. През 1891 г. митът отново претърпява промяна — поради желанието на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.
През 1353 г. към първите три кантона се присъединили кантоните Гларус и Цуг и градовете Цюрих, Люцерн и Берн, формиращи "Старата Федерация" от 8 кантона, оцеляла през по-голямата част на 15-и век (въпреки че Цюрих е изключен от конфедерацията през 1440 г. поради териториален конфликт) и довела до нарастване на силата и богатството на федерацията — и в частност по времето на Шарл Смелия от Бургундия през 1470 г., и до успеха на швейцарските наемници. Традиционното изброяване на кантоните е в следствие от реда на тяхното присъединяване, като 8-те формиращи "Старата Федерация" са споменавани първи. Де факто независимостта си от Свещената Римска Империя Швейцария извоюва през 1506, 7 години след победата над Швабската лига. Успехът на швейцарските войници впечатлява папа Юлий II, който сформира специална наемна гвардия за охрана на папската държава.
Улрих Цвингли дава началото на Реформацията в Швейцария през 1523 година. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на Тридесетгодишната война, отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателният орган на швейцарската конфедерация по това време — т.нар. Тагзатцунг се обявява против участие на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията си.
Договорът от Вестфалия през 1648г. Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска Империя.
По време на Революционните войни Франция превзема Австрия, обграждайки напълно Швейцарската конфедерация. През 1798 французите я превземат и създават на нейно място единна Хелветска република. Виенският конгрес през 1815 година възстановява независимостта на Швейцария, която бива призната от европейските държави. Тогава се състои и последното териториално разширение на страната, с присъединяването на Нюшател, Вале и Женева.
През 1847 година католическите кантони сформират собствен съюз вътре в конфедерацията, което довежда до кратка гражданска война с протестантите. Това е последният значителен конфликт на територията на страната. На следващата година е приета федерална конституция, към която са нанесени поправки през 1874. Оттогава започва период на стабилност и икономически подем.
През Първата световна война европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария. През Втората световна война Нацистка Германия разработва планове за инвазия, но се отказва. Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската националсоциалистическа партия призовава за аншлус с Германия, но въпросът дори не бива поставен на дневен ред в политическите среди. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, в следствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества злато на Швейцарската национална банка.
През 1963 Швейцария става членка на Съвета на Европа. На жените е дадено право на глас едва през 1971 година, а участието на страната в ООН е официално ратифицирано през 2002 година, което я прави единствената държава, присъединила се към организацията чрез референдум. Швейцария не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство.
Швейцария е федеративна парламентарна република, като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни палати — Национален съвет от 200 депутати, избирани на всеки четири години, и Съвет на кантоните.
Щвейцария се слави още с пряката си демокрация на управление. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година , под формата на допитване до народа за приемане или отхвърляне на особено важни за страната позиции в национален или международен план.
Швейцария е разделена на 26 кантона, но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Кантонът представлява полунезависима малка държава в рамките на Конфедерацията Швейцария.
Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на Червения кръст, който е основан през 1863 г.
Швейцария е страна без излаз на море, и според различните дефиниции се намира в западна или централна Европа. Тя влиза и към културно-историческият регион Мителеуропа (Mitteleuropa), възприеман като област със силно влияние на немския език и култура. От географска гледна точка Швейцария се намира на 15 градуса дължина от най-западните точки на континента, и на 50 градуса дължина от Уралските планини, считани за източна граница на Европа.
Територията на Швейцария включва три природни региона:Планините Юра на север, Швейцарското плато в центъра,Планините Алпи на юг, които заемат 61 % от цялата територия.
Най-високият връх в Швейцария, а също и в западна Европа, е Дюфур (4634 м). Най-ниската точка са бреговете на Лаго Маджоре (193 метра над морското равнище).
Климатът е умерен, а в алпийските региони е планински. Около 30 % от територията на Швейцария е покрита с гори. Дървесината е важна суровина и за промишлеността и за отопление.
По отношение на стойността и продажбите, Швейцария произвежда половината от ръчните часовници по света.Часовникът Омега Спийдмастър, носен от американските астронавти на Луната е също произведен тук.
Швейцария има пазарна икономика, една от най-развитите, стабилните и капиталистическите в света; през по-голямата част от 20 век това е най-богатата страна в Европа. Швейцарският франк е една от най-силните световни валути и има най-нисък процент на инфлация и Според Световния икономически форум, швейцарската икономика е най-конкурентноспособната в света.
Почти 70% от земеделието в страната е субсидирано от държавата, в сравнение със средното за ЕС ниво от 35%. Така се стимулира вътрешното производство, дори да няма гаранция, че консумацията ще бъде осъществена вътре в страната. Между 90 и 100% от картофите, говеждото, свинското и млечните продукти се произвеждат в страната. Селскостопанският сектор задоволява 65% от търсенето на вътрешния пазар. Но, субсидирането на земеделските работници обаче може да бъде отпуснато само ако се спазват определени екологични норми.
Страната има добре развит промишлен сектор и компании с обширна дейност по целия свят, като Нестле, Новартис и Давидов.
В Швейцария се намират редица световноизвестни курорти като Санкт Мориц и Гринделвалд и др.
В страната функционират около 4 000 финансови институти, включително много филиали на чуждестранни банки. Швейцарските банки държат 35-40 % от световното управление на собствеността и имуществото на частните и юридическите лица. Те имат добра репутация сред клиентите си благодарение на стабилната вътрешнополитическа обстановка, твърдата швейцарска валута и стриктното спазване на банковата тайна. Като едър износител на капитали Швейцария заема четвърто място в света след САЩ, Япония и Германия.
Населението на Швейцария е около 7 489 370 души (юли 2005/.
Швейцария се намира на кръстопътя на няколко основни европейски култури, които оказват силно влияние върху езиците и културата на страната.
В страната има 4 официални езика – немски, говорен от 64% от населението в северните и централните части, френски, говорен от 19% от жителите на запад, италиански, говорен от 8% от населението на юг и реторомански, говорен от малък брой хора (<1% от жителите) в югоизточния кантон Граубюнден.
Най-разпространената религия в Швейцария е католицизма, чиито последователи са 43% от населението, 35% са протестантите.
Характерна за Швейцария е липсата на хомогенна култура — френското, немското и италианското влияние са много силни. Ретороманската култура е с малко влияние и е ограничена само в югоизточната част на страната. Въпреки различията си, различните езикови и културни региони споделят обща история, възгледи и традиции. Национален герой на страната е Вилхелм Тел, и неговият образ оказва голямо влияние върху идеалите на швейцарците. Характерно за страната е добре запазеният фолклор, който, за разлика от другите западноевропейски страни, е неизменна част от ежедневието и възгледите на хората.
Фолклорното изкуство е най-добре изразено в танците, музиката и дърводелството. Традиционен за страната музикален инструмент е алпийският рог или алпхорн, който е бил използван и от някои класически композитори, като Леополд Моцарт и Йоханес Брамс.
Швейцария е наричана страната на шоколада заради голямото количество и разнообразие от шоколад, който произвежда. Добре познати са шоколадите на Нестле, Сушард и Линдт, както и Тоблерон, познат със специфичната си форма.
1.Една от най-предпочитаните туристически дестинации в света.
6.Техническото училище в Цюрих завършват 25 нобелови лауреати,включително и Алберт Айнщайн.
7.Цюрих е основан от римляните през 58 г.пр.Хр. като митнически пункт ,сега градът е най-големият в света пазар за злато.
17.В Швейцария нов президент се избира всяка година.
19.Швейцария е на второ място по продължителност на живот в Европа,след Швеция.
25.Само ¼ от населението притежават свой собствени къщи.
27.Алберт Айнщайн работил като чиновник в Швейцария ,когато той доказал своята теория на относителността.
30.Има повече от 1500 езера и разстоянието от едно до друго е не повече от 16 км.
36.Има повече банки ,отколкото зъболекари.
37.Първото момиче на Бонд ,Урсула Андрес ,е швейцарка.
38.Фрeди Меркюри купува звукозаписно студио на брега на Женевското езеро.Налице е статуя на Фреди на брега. Има и статуя на Чарли Чаплин ,той умира там през 1977 год.
39.В Швейцария няма джамии.
40.Най-високото потребление на безалкохолни напитки в света.